За града

Златоград е най-южният български град. Той е разположен в Родопа планинаЗлатоград – на предела между нейната централна   и източна част. Градът се намира в живописна долина – от самия му център започва река Върбица, образувана от сливането на Голяма река и Малка река. Непосредствено край него по билата на южните му ридове преминава съвременната българо-гръцка граница. Той е административен център на Община Златоград, която е включена към Смолянска област. Общината обхваща десет населени места (един град и девет села): Аламовци, Долен, Ерма река, Златоград, Кушла, Пресока, Старцево, Страшимир, Фабрика, Цацаровци.


Златоград е средищен междурегионален пункт по туристическото трасе: Перперикон – Татул – Бенковски - ЗЛАТОГРАД – Смолян – Пампорово – Широка лъка, Чудните мостове.

Туристически маршрути


В климатично отношение Златоградският район принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област. През територията на общината преминава река Върбица с обща дължина 98,1 км и водосборна площ 1 202,8 км2. Изградени са и два язовира (яз. “Златоград” и яз. “Хасидере”), които предоставят възможност за риболовен туризъм и спорт.

  

Районът е богат на термални водоизточници. Най-значимите находища на гореща минерална вода са по Ерморечието. Температурата на водата е между 80 и 100оС, която има добри питейни качества и може да се използува за лечение, промишлени и битови нужди.

Златоградският етнокултурен ареал е обитаван от хилядолетия. Самият град има многовековна история. За древното начало и историческия развой свидетелстват многобройните археологически обекти и културни паметници (езически светилища, акрополи, гробници, християнски и мюсюлмански култови места), обгърнати от романтичната омая на фолклорните предания и традиции:

  • най-голямото светилище посветено на Бога - Слънце (в местността “Белите камъни” край село Старцево);
  • религиозното средновековно средище – манастирска крепост “Св. Неделя”;
  • сакралната зона “Кръстата гора”.

До днес са съхранени над сто паметника на културата. От възрожденския период е запазен и възстановен най-големият компактен архитектурен резерват в Родопите.

Традиционните къщи впечатляват не само със своята белота (вероятно за това средновековното име на града е било Беловидово) и кръгли комини, но и със своебразното съчетание на архитектурните си елементи.

Тук заслужава да бъде посетена една от четирите най-стари родопски църкви - “Успение на Пресвета Богородица”, построена върху руините на предишна църква през 1834 г. (според преданието за 40 дни). 


Към нея е изградена малка сграда – за свещоливница и килийно училище (сега - музейна сбирка).

Църквата “Св. вмчк Георги Победоносец” е паметник на културата, построен

през 1871 г.– непосредствено след присъединяването на златоградските християни към новосъздадената Българска екзархия.

Само тук съществуват двата музея (единствени в България), посветени на просветното дело в Средните Родопи и на пощенските съобщения.

В традиционната духовна култура на Златоградския ареал е отразена богатата душевност на нейните създатели, особено се откроява фолклорът - в цялото му многообразие.