Делю Хайдутин

В Златоград е духовният космодрум на България.

Преди повече от две столетия тук е роден легендарният хайдутин ДЕЛЮ ВОЙВОДА, превърнат в символ на свободата и митичен герой – аналогичен на Омировия Ахил. Създадената за него народна песен, вложена в космическите станции „Вояджър-2“ и „Вояджър-1“, литна в Космоса през 1977 година. Делювата песен е представителна за културата на земляните при срещата им с други разумни същества...


Излел е Делю Хайдутин

Излел е Дельо хайдутин,
хайдутин янкесаджия,
с Домбовци и Караджовци.

Заръча Дельо, поръча
деридерскимнем аяне,
аяне,кабадаие:

- Три лели имам в селону,
думате да ги потурчите.
Да ми ги ни потурчите,
да ми ги ни почърните.

Чи кога слезам в селону,
млого щат майки проплака,
по-млого млади нивести,
в корем ще дете проплака.

Че стана Дельо, та яхна
своену конче хранено,
нах Деридере отиде,
у Дима, баш терзияна.

Дельо на Дима думаше:
- Димо ле, баш терзиине
ший и крои, бре Димо
и на мене да скроиш,
да скроиш,ситно ушииш,
сърмен ментан кадифен.

Димо на Деля думаше:
- Дельо ле, делибашию,
ни мога чоха да кроя,
ни мога ситно да шия
сърмен ментан кадифен.

Пък си му Дельо викаше:
- Остра ще сабя да крои,
тьънка ще пушка да шие.

Та че ми стана Дельо, та търна,
въз Голюма река, нагоре
и си ми Дельо отиде
нах Гюлсюмини дворове.

Гюлсюме на Деля думаше:
- Варди са Дельо, чувай са,
леят ти куршум сребърен,
та да та с нега удрият.
Дельо Гюлсюми думаше:

- Кутро са, Гюлсюмю, наима,
вър Деля пушка да пукне,
вър Деля сабя да върти,
та да ма, мъри, умрали!

Тамън й Дельо думаше,
пушка отсръщу пропука,
пушка с куршум сребърен,
Делюву сърце прониза.

Гюлсюме Деля попита:
- Имаш ли бално за нещо?
Пък си й Дельо викаше:

- Враня са коне наяхах,
руба са чоха наносих,
за адно си имам балничко –
горъна са е слиснала,
овчерене са засвирили
и стадана са пуснали.

Пък нема Деля да има,
гергьовско ягне да пече,
червено вино да пие,
с желен кавал да свири.


СВАЛИ

Песента на Дельо Хайдутин с
изпълнението на С. Билянов